ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО

(Обн., ДВ, бр.136 от 18.11.1998 г.; изм. и доп., бр. 41 от 24.04.2001 г.)

 

Глава първа ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. Този закон определя условията и реда за придобиване, загубване и възстановяване на българското гражданство.

Чл. 2. Българското гражданство се урежда от Конституцията на Република България, от закона и от международните договори, които са в сила при настъпването на фактите или събитията, свързани с гражданството.

Чл. 3. Български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 4. Гражданство не може да се установява по съдебен ред.

Чл. 5. Сключването или разтрогването на брака между български гражданин и чужд гражданин или промяната на гражданството на единия от съпрузите по време на брака не променя по право гражданството на другия съпруг.

Чл. 6. Осиновяването не променя гражданството на осиновения.

Чл. 7. (1) Никой не може да бъде лишен от българско гражданство освен в случаите, изрично предвидени в този закон.

(2) Всеки има право на избор на гражданство.

Глава втора ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

Раздел I Придобиване на българско гражданство по произход

Чл. 8. Български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин.

Чл. 9. Български гражданин по произход е и всяко лице, което е припознато от български гражданин или чийто произход от български гражданин е установен със съдебно решение.

Раздел II Придобиване на българско гражданство по месторождение

Чл. 10. Български гражданин по месторождение е всяко лице, родено на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход.

Чл. 11. Смята се, че е родено на територията на Република България дете, намерено на тази територия, чиито родители са неизвестни.

Раздел III Придобиване на българско гражданство по натурализация

Чл. 12. Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, ако към датата на подаване на молбата за натурализация:

1. е пълнолетно;

2. преди не по-малко от 5 години е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България;

3. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу него няма образувано наказателно производство за такова престъпление, освен ако е реабилитирано;

4. (изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България,

5. (изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) владее български език, което се установява по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката, и

6. (нова, ДВ, бр. 41 от 2001 г.) е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство.

Чл. 13. (Изм. и доп., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Лице, което не е български гражданин, отговаря на условията по чл. 12, т. 1, 3, 4, 5 и 6 и преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за натурализация е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България, може да придобие българско гражданство, ако отговаря и на едно от следните изисквания:

1. не по-малко от 3 години има и продължава да е в законно сключен брак с български гражданин;

2. (отм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.);

3. родено е в Република България;

4. разрешението за постоянно пребиваване е получено преди да навърши пълнолетие;

5. (отм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.).

Чл. 13а. (Нов, ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Лице, получило статут на бежанец преди не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за натурализация, може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, т. 1, 3, 4 и 5.

Чл. 14. (Нов, ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Лице без гражданство може да придобие българско гражданство, ако отговаря на условията по чл. 12, т. 1, 3, 4 и 5 и преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за натурализация има разрешение за постоянно пребиваване в Република България.

Чл. 15. (Изм. и доп., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, т. 2, 4, 5 и 6, ако отговаря на едно от следните изисквания:

1. е от български произход;

2. (изм. и доп., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) осиновен е от български гражданин при условията на пълно осиновяване;

3. (нова, ДВ, бр. 41 от 2001 г.) единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин.

Чл. 16. Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, без да са налице условията по чл. 12, ако Република България има интерес от натурализацията му или ако лицето има особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта.

Чл. 17. Децата до 14-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако родителите им или преживелият от тях приемат българско гражданство или ако само един от родителите им стори това, в случай че другият е български гражданин. При същите условия децата от 14- до 18-годишна възраст придобиват българско гражданство, ако поискат това.

Чл. 18. (1) Деца до 14-годишна възраст, на които само единият от родителите е български гражданин, в случай че нямат българско гражданство, могат да станат български граждани, без да са налице условията по чл. 12, ако двамата родители или преживелият от тях дадат писмено съгласие за това. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски права. При същите условия могат да придобият българско гражданство и децата от 14 до 18 години, ако поискат това.

(2) (Доп., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) При условията на ал. 1 могат да придобият българско гражданство и лица, осиновени от български гражданин при условията на пълно осиновяване.

Чл. 19. Молбата на лице, което отговаря на условията за придобиване на българско гражданство по натурализация, се отхвърля, ако с оглед на поведението му съществуват сериозни причини да се смята, че молителят представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност.

Глава трета ЗАГУБВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

Раздел I Освобождаване от българско гражданство

Чл. 20. Български гражданин, който постоянно живее в чужбина, може да поиска освобождаване от българско гражданство, ако е придобил чуждо гражданство или ако има данни за открита процедура за придобиване на чуждо гражданство.

Чл. 21. (1) Освобождаването на родителите от българско гражданство освобождава от българско гражданство и ненавършилите 14-годишна възраст техни деца само ако е направено искане и за тях. За освобождаване на децата от 14- до 18-годишна възраст се изисква и тяхното съгласие.

(2) Когато само единият от родителите е подал молба за освобождаване от българско гражданство, децата могат да бъдат освободени при условията на ал. 1 само ако и другият родител е дал съгласието си. Съгласието на родителя не се изисква, когато той е лишен от родителски права.

Раздел II Отмяна на натурализацията

Чл. 22. (1) Натурализация, въз основа на която е придобито българско гражданство, може да бъде отменена, ако лицето:

1. си е послужило с данни или факти, станали основание за придобиване на българско гражданство, за които е установено по съдебен ред, че са неверни, и/или

2. е укрило данни или факти, които, ако са били известни, биха били основание за отказ за придобиване на българско гражданство.

(2) Отмяната на натурализацията е допустима само до изтичане на 10 години от придобиването на българското гражданство.

Чл. 23. Отмяната на натурализацията на единия съпруг не отменя натурализацията на другия съпруг и на децата, освен ако те са получили българското гражданство въз основа на същите неверни или укрити данни или факти.

Раздел III Лишаване от българско гражданство

Чл. 24. Лице, което е придобило българско гражданство по натурализация, може да бъде лишено от него, ако е осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление против републиката, при условие че се намира в чужбина и не остава без гражданство.

Чл. 25. Лишаването от гражданство на единия съпруг не променя гражданството на другия съпруг и на децата.

Глава четвърта ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

Чл. 26. (1) Гражданството на лице, освободено от българско гражданство, може да бъде възстановено по негова молба, ако:

1. не е осъждано с влязла в сила присъда за умишлено престъпление в държавата, в която живее, или в Република България, и

2. не представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност;

3. (нова, ДВ, бр. 41 от 2001 г.) преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за възстановяване има разрешение за постоянно пребиваване в Република България.

(2) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Гражданството на лицата от български произход мойе да бъде възстановено при условията на ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 27. Гражданството на лице, лишено от българско гражданство, може да бъде възстановено, ако се установи, че не е имало основание за лишаване или ако основанието е загубило своето значение.

Чл. 28. (1) При възстановяване на българското гражданство на родителите български граждани стават и децата им, ненавършили 14-годишна възраст. Децата от 14- до 18-годишна възраст стават български граждани, ако и те са поискали това.

(2) Когато възстановяването се иска само от единия родител, децата могат да придобият българско гражданство при условията на ал. 1 само ако и другият родител е дал съгласието си. Съгласието на родителя не се изисква, когато той е лишен от родителски права.

Глава пета ПРОИЗВОДСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО

Чл. 29. (1) Придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство се извършват по молба на заинтересуваното лице, подадена лично, по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице. Молбите, подадени по пощата или чрез пълномощник, трябва да бъдат с нотариално заверен подпис.

(2) За малолетните молбата се подава от техните родители или настойници, а за непълнолетните тя се приподписва от родителите или от попечителите им. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски права.

Чл. 30. Предложение за придобиване на българско гражданство по чл. 16 се прави от министъра, отговарящ за съответната област, в която Република България има интерес от натурализацията на лицето или в която то има особени заслуги. Лицето, което ще придобива българско гражданство, трябва да е дало предварително писмено съгласие за това.

Чл. 31. (1) Предложение за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство се прави от главния прокурор.

(2) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Ако са налице условията по чл. 22 или 24, министърът на правосъдието може и сам да направи предложение за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство.

Чл. 32. (1) (Изм., ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Молбата и предложенията по чл. 29, 30 и чл. 31, ал. 1 се отправят до министъра на правосъдието.

(2) Когато молителят живее в чужбина, молбата може да се подаде чрез дипломатическото или консулското представителство на Република България, което задължително дава мотивирано становище.

(3) Молбата и документите, които се прилагат към нея, трябва да бъдат написани на български език.