Имотният пазар насред политическата криза

В момента има тихо изкупуване на добри имоти . Всеки, който има пари в брой купува имот с добро местоположение, защото няма по-сигурен начин за опазване на богатството . Кметството на София всеки ден обявява "добри новини" за да не се срути пазара . Въпросът може да бъде зададен и така : Ще принуди ли Топлофикация собственици на имоти да продават жилищата си защото имат ТЕЦ и не могат да плащат непосилните крадливи сметки ? Това ли е начинът да принудят Х00 000 бедни пенсионери да продават добри имоти ? Кой ще изкупува тези апартаменти ? Кризата ражда параноични въпроси ...

по т.3 - Ще купуваме имоти с ТЕЦ, само когато се регулира пазара, т.е. падне цената на топлото. Сега тя силно завишена, за да може шефовете на ТЕЦ, да си разпределят големи заплати и премии. След изборите се надяваме на по-нормални условия на живот в страната.

Споделям един авторски материал, които обхваща част от поставените въпроси. За съжаление тук не мога да поставя графики. Какво се случи с крехката ни обществено икономическа система или до какво доведоха лесните кредити и липсата на дългосрочна устойчива визия за икономическо развитие на България? През 2009 г. кризата осезаемо удари България. В период от около осем месеца банковата система практически преустанови кредитирането, към което ни привикнаха. Резултатът беше почти нулева търговия с недвижима собственост, значителното намаляване на икономическата инициатива и замръзване на цените на основните активи на българина - недвижимата собственост. Търговията на фондовата борса отчете значителни спадове, като цените на публичните компании върнаха нивата си години назад. Около година отне на икономическите субекти да осънзаят какво точно се случва. Оптимизмът, широката ръка, с която се отпускаха кредити и лекотата, с която се печелеше, особено в сектор имоти, вече бяха осъзнати като "минало незабравимо". Периодът 2009-2010 беше момента за осъзнаване. По-далновидните бързо започнаха да преструктурират бизнеса си, докато изпълнените с оптимизъм инвеститори в НИ се надяваха отчаяно нещо да се случи. Е, нищо не се случи, освен тенденцията да се запази. Ръст се забелязва единствено при принудителните продажби от съдебното изпълнение и НАП. За период от четири години /2009 - 2012/ той е 500%, като за 2012 г. общата стойност на обявените търгове е в размер 4,6 млрд. лв. Образувалата се като капак политическа криза, породена от недалновидната политика на прогоненото от улицата правителство, отрезви още повече предприемачите, имащи инвестиционни намерения. Невижданите нива на безработица допълнително отнеха от възможностите за съживяване на пазарите. Какво да прaвим, се пита почти всеки в частния сектор. Ниската конкурентоспособност на икономиката ни, отлива на инвеститори и огромната тежест на нереформирания държавен апарат, гълтащ невъзможни за набавяне от реалния сектор средства, съчетан с политическата нестабилност, поставя под въпрос оцеляването на почти всеки българин. За сега изключение правят единствено обвързаните с бюджетни плащания, било то като служители или свързани с държавни и общинкси софри частни лица и "обръчи от фирми". Реалният сектор се свива все повече - частните търговски дружества за периода 2001 - 2012 са намалели от 700 000 на 350 000, от които 150 000 са с един зает, обикновено собственика на дружеството. В Гърция се наблюдава масово преселение от големите градове към селските райони. Тази възможна посока, съчетана с еврофондовете, може да реши проблема с изхранването на нацията /не си правете илюзии, че към момента си говорим за нещо друго/. Към днешна дата секторите с възможност за растеж са няколко: иновации; туризъм; земеделие, в частност био земеделие; софтуетрни компании; целеви евро субсидии. Това е всичко и друго, в следващите няколко години, няма да има. Но дори и да бъдат отчетени тези сектори като приоритетни, загнезденият в съзнанието на пост-социалистическото общество модел "те се правят, че ми плащат, аз се правя, че им работя" няма да ни доведе до никъде. Прехраната и устойчивото благоденствие са лична отговорност, както и грижата ни държавата да не издевателства над малцинството, наречено частни предприемачи, било то дребни, средни или големи. ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И ДО КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ Състояние на „Съюза за иновации“, 2011 г. Водеща инициатива на „Европа 2020“ — „Съюз за иновации“ SEC(2010) 1161 От тук можете да изтеглите документа. В този доклад ясно са очертани перспективите за възстановяване и растеж, както се вижда и от графиките. Липсата на инвестиции в иноваци води до ниска конкурентоспособност. Страните членки, които не отчитат този факт, са най-бедните в ЕС.

Добър ден г-н Палпурин, в България не е разумно да убедите семейството си да изоставите голям град и за да живеете в село . Това ще бъде УЖАСна грешка . PRестъпността по селата е PRекалена дори за Балканите . Ако нямате гръб от партия или група от добре облеКани бизИнесМени ще преживеете невъобразими неща . Имам личен опит в село Брусен, където близо до последните къщи на Мездра наследих 250 декара зеленчукова градина, промишлена сграда, ВЕИ в двора и ... ПредСТАВителство си нямате с какви неща се сблъсках преди години . НЯМА сила, която да ме накара да отида там, а камо ли да живея и работя . Много е лесно да се говори без опит . Това, че някъде в България има успешни опити не означава, че е възможно да стане масово . Бъдете здрав ! --- ДАНО децата и внуците, и децата и внуците, и децата и внуците на селяните в село Брусен да живеят в интересни времена !