Регистрация Забравена парола

home home   Мобилна версия

Анализи

Добави коментар

Юли 26, 2014

За разлика от чистата математика, тази задача има повече от едно решение - поне в случая на България и поне що се отнася до изминалата година, пише в анализа на Института за пазарна икономика.

Само за 14 месеца правителството в оставка успя да прокара забележителна серия от вредни решения и политики, горчивите плодове на които тепърва ще берем.

Ето я и равносметката:

1/ Очакван дефицит от над 6% тази година или сбогом на постигнатата фискалната дисциплина

Свръхоптимистична прогноза за приходите в бюджета през 2014, спрени европейски средства (които се покриват от националния бюджет) и неспособност за овладяване на разходите доведоха до това, че дефицитът в бюджета далеч ще надхвърли заложените 1,8% тази година. По наши сметки само недостигът на приходите спрямо плана, ако събираемостта продължи с темповете от първите 5 месеца, е около 1,1 млрд. лева или 1,35% от БВП. Към тях ще трябва да се добави и необходимата ревизия на бюджета на Здравната каса, както и неясната към момента сума от държавния бюджет за КТБ - в зависимост от това кой вариант за вложителите в банката се избере. Според сметките на реномирания Institute of International Finance, който на 17 юли публикува своя анализ за България със заглавие „България: път към никъде" (Bulgaria: Road to Nowhere), бюджетният дефицит тази година ще стигне 6,3%.

Този дефицит е повече от 3 пъти по-висок от националния лимит по Закона за публичните финанси и повече от 2 пъти от европейския лимит, след прехвърлянето на който обикновено следва процедура по свръхдефицит за държавата. Този дефицит, освен това, е далеч по-висок от дефицита, който страната имаше в най-трудната година на кризата за бюджета, 2010, когато беше 3,9%. При това в момента икономиката не излиза от рецесия, а дори от края на миналата година ускори своя растеж.

2/ Теглене на депозити от две големи банки, една от които остава под особен надзор

Трябва да се отбележи, че тегленето на депозити от КТБ, а впоследствие - и от ПИБ не е пряко следствие от решение или политика на правителството. Факт е, обаче, че продължаващата политическа криза и тясната обвързаност на КТБ с определени бизнес интереси, от една страна, и правителството, от друга, създадоха благоприятна почва за тези събития.

3/ Спрени пари от европейските фондове

От септември 2013 г. насам не сме получавали финансиране от ЕК по "Околна среда". Парите бяха спрени заради нарушения при провеждането на обществени поръчки от някои общини. Цялото финансиране по договорените проекти се извършва от националния бюджет, като до края на май 2014 г. последният е поел около 360 млн. евро. Освен това, независимо кога европейските средства по тази програма ще бъдат размразени, страната ще трябва да понесе санкция за нарушенията. Тази санкция по предварителни разчети е малко над 100 млн. лева и може да бъде поета или от общините, при чиито обществени поръчки са открити нарушенията, или от републиканския бюджет.
Тук също трябва да се отчете, че нарушенията са открити при обществени поръчки в периода 2010-2013 г., за което очевидно няма как да бъде отговорно само правителството в оставка. Все пак, обаче, правителството със сигурност носи отговорност за бавната реакция и за липсата на решение как да се отговори на ЕК половин година.

4/ Спиране на пенсионната реформа, започната от предходното правителство

От началото на 2013 г. започна плавно вдигане на възрастта и изискуемия стаж за пенсиониране с цел да се обърне тенденцията на постоянно влошаване на държавната пенсионна система. Дефицитът в тази система (ако изключим от приходите вноската на държавата като трети осигурител) е над 50% от приходите и стабилно се влошава през годините, което ясно показва нуждата от спешни мерки за връщане на системата на пътя към финансова устойчивост.

От началото на 2014 г., обаче, правителството в оставка „замрази временно" (разбирай спря) тази реформа с чисто популистични мотиви и резултатите не закъсняха - ръст на новите пенсионери с над 40% за първите 6 месеца на 2014 г. и ново нарастване на разходите за пенсии.

5/ Изправяне на електроенергийната система пред крах

Ако трябва да се обобщи регулаторната политика в сектор електроенергетика през 2013 г., както и ценовото решение за новия период от юли 2014 г., то те се характеризираха с произвол, непредвидимост, липса на оценка на ефектите, популизъм и управленска зависимост. В резултат взаимните задължения в системата нараснаха, компаниите в сектора продължиха да трупат загуби и дългове, инвестициите в мрежите намаляха, а дисбалансите в системата рязко набъбнаха. Поправката на сторено в сектора ще отнеме години и ще засегне както сметките на домакинствата, които неизбежно ще трябва да се повишават следващите години, така и всички участници на този пазар.

6/ Популизъм в регулирането на потребителските кредити и модерната търговия

Промените в Закона за защита на конкуренцията, които регулират по един изключително непазарен и вреден начин отношенията между търговските вериги и техните доставчици получиха вето от Президента, но все още биха могли да бъдат прегласувани от НС.
Промените в Закона за потребителския кредит, обаче, които са също толкова непазарни, но в друго направление, влязоха в сила от 23-ти юли тази година. Най-сериозната промяна касае въвеждането на таван на годишния процент на разходите, който се очаква да доведе до изчезването на част от легалния пазар за бързи кредити. Като цяло промените се очаква да направят потребителските кредити по-скъпи и по-недостъпни.

7/ Намаление на кредитния рейтинг на държавата

През юни кредитната агенция S&P намали суверенния кредитен рейтинг с една стъпка, след като през декември миналата година беше ревизирала перспективата пред рейтинга към негативна. Основната причина за намалението на рейтинга, според S&P, е политическата нестабилност, която ограничава възможността за правенето на нужни реформи. След това решение рейнтингът на страната ни е все още инвестиционен, но вече е на последната стъпка преди преминаването в т.нар. junk категория, т.е. боклук.

Това са само част от основните поражения, нанесени на икономиката и на бюджетните финанси през последната година. В съчетание с липсата на каквито и да било реформи, а дори и с регрес в някои сфери (напр. пенсионно дело), те правят икономическата равносметка за изминалите 14 месеца повече от горчива. Някои от вредите, нанесени през този кратък период, ще отнемат години, за да бъдат поправени, какъвто е случаят с елетроенергийната система. Други налагат спешни и смели (макар и непопулярни) действия от страна на бъдещите управляващи с цел да се минимизират негативните последици. Както и самият управител на БНБ каза наскоро: „На ход са политиците".

 

Източник: Money.bg

 
 

Добави коментар

 

Още публикации

Полезни сайтове

  • bgtop.net

    Топ класацията на българските сайтове

Анкета

Имаме ли нужда от закон, който да регламентира дейността на брокерите?
Резултати Архив