Играейки ролята на сграда-вход към област Хилсайт в Университета на Роуд Айлънд, Hillside Hall е нов, динамичен модел на студентски жилища.
За да не разкъса връзката между отделните области в университета след построяването си, за подобряване на пешеходната взаимосвързаност, като същевременно се запази всеобща достъпност, сградата е абсолютно отворена за човешкия поток на партерно ниво. Така целта, поставена пред архитектите, била осъществена. С появата си на хълма, Hillside Hall не попречила на инфраструктурата на кампуса, а просто била пригодена.
Архитектурата е дело на LLB Architects, а ландшафта на Carol R. Johnson Associates.
Hillside Hall е окончателно завършена през 2012 година, простира се на площ от 122 725 кв. метра и може да приюти точно 429 студента, защото това е предвидения броя легла в общежитието.
Двете крила на сградата, които имат формата на бар, са разположени на склон. Свързват се със стъклен мост, в който се помещава фоайе с небесна гледка (заради стъкленият покрив) и величествено, кръгло стълбище, водещо към жилищната част на общежитието на горните нива.
Естествената светлина буквално наводнява интериора. Магичното й присъствие във вътрешността се надгражда с ритмичен модел от цветно стъкло, създаващ разнообразен набор от сенки, които се променят непрекъснато.
Двете жилищни крила са отворени в очакване на навлизането на естествена светлина в коридорите им, правейки ги приятно място за срещи, работа или просто wi-fi „сърфиране“. Конфигурацията от различни по тип клъстери за почивка около фоайето, всъщност насърчават едновременно чувството на идентичност, но и на общност в големия, студентски жилищен комплекс, укрепвайки социалната структура на Hillside Hall в квартала.
Най-ефективният метод за реализирането на тази зелена сграда бил цялостният подход към устойчивото развитие. Изградени са: соларна система за топла вода; външен слънчев щит; прозорци за максимално естествена вентилация; леки, отразяващи покривни материали за зелен покрив; стриктно проектирана и конструирана сградна обвивка с максимална изолация и материали, избрани за високо рециклирано съдържание, получени регионално. Всички тези фактори допринасят за общата устойчивост на сградата. Дъждовната вода, сланата и росата например са уловени в серия от „дъждовни градини“, които събират и филтрират водата, чрез серия от надземни водни басейни. Пропускливи павета, от местни материали и обширните нови насаждения на ландшафт архитектите помагат за самоподдържащия се пейзаж.
Така, чрез цялостна стратегия и съвместната работа на двете архитектурни бюра, проектът поставя нови стандарти за екологичен дизайн при общежитията.
Източник: www.1kam1.com
