През 2007 г. в Закона за устройство на територията бе вкарано задължението почти всички сгради в България да се снабдят с технически паспорти. Тогава крайните срокове изглеждаха далече, но времето постепенно ни доближи до тях. Силното земетресение край Перник от 22 май 2012 г. показа, че техническият паспорт не е само поредната формалност, а нещо като здравен картон на сградата - данните в него показват какво е състоянието и кога има нужда от “потягане”. Именно заради липсата на подобни паспорти засегнатите сгради в Перник трябва да минат отново през всички изследвания, които навремето проектантите и архитектите им са правили.
До края на тази година с технически паспорт трябва да се снабдят всички сгради с разгъната застроена площ над 5000 квадратни метра. Площта обхваща целия имот, а не границите на етажната собственост, което означава, че някои от най-големите блокове ще попаднат в графата за задължителен технически паспорт още сега. Става въпрос за блокове с поне 6 входа, с по 3 апартамента на етаж и на поне 8 етажа. Но и да не попадне вашият блок в този кръг сега, следващият срок - за сгради с площ от 1000 до 5000 квадрата, е след по-малко от две години - 31 декември 2014 г. А до края на 2016 г. технически паспорт трябва да се изкара и за сграда с под 1000 квадрата разгъната застроена площ. От задължението са освободени единствено собствениците на еднофамилни къщи.
Хубаво е, когато още при построяването си една сграда е получила технически паспорт и съвестните собственици го пазят наред с личните си документи. Но в идеалния случай това важи само за около една четвърт от жилищата в България, които са строени след 1987 г. и следователно са снабдени с технически паспорти. Дали се пазят, е отделен въпрос. Останалите обаче ще трябва да подложат сградите си на подробно обследване, а това струва пари, понякога много.
Какво представлява техническият паспорт? Това е документ, който включва описание на всички технически характеристики на сградата - конструкцията, архитектурата, многобройните инсталации в нея, санитарно-хигиенните и противопожарните условия, в какво състояние са отделните инсталации. Отделно в него се описват всички по-важни реконструкции, надстроявания, пристроявания и ремонти, които са правени. Същевременно има цял раздел с инструкции за експлоатацията и описание на това какви мерки трябва да се вземат, за да отговаря сградата на изискванията за безопасност и на нормите при проектирането . В последния, четвърти раздел са описани енергийните харчове на сградата. Този раздел трябва да се обновява на всеки 10 години.
Техническият паспорт може да бъде издаден само от консултанти, получили лиценз от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Те трябва да имат в екипите си лица, които са с пълна проектантска правоспособност (виж пълния им списък на сайта www.kiip.bg).
Техническите паспорти на сградите се съставят в две екземпляра - един за собственика и един за общинската администрация по местонахождение на сградата. От своя страна общината създава и поддържа регистър на внесените технически паспорти, където техните оригинали се съхраняват на хартиен и на магнитен носител. Заверено копие от паспорта се предоставя и на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Самият документ започва с регистрационен номер, който съвпада с номера на сградата от кадастралната карта. Така след въвеждане на единната информационна система за имотите могат да се правят справки по номера. Тази информация ще бъде платена за службите извън кадастъра и достъпна за нотариусите, банковите служители при предоставяне на кредит и други, като се спазват изискванията за защита на личните данни.
Разходите може да се окажат много големи. Минималната цена за изработване на технически паспорт на жилищна сграда е лев до лев и петдесет стотинки на квадратен метър. Това обаче е тарифата само в идеалния случай, когато цялата строителна и проектна документация е запазена и консултантът трябва само да провери актуалното състояние на сградата и да изготви предписания и мерки за конструктивното укрепване. “На практика у нас почти цялата строителна документация е изгубена. По времето на социализма тя трябваше да се съхранява от проектантските организации, но те бяха приватизирани и документите се разпиляха. В общините сега се пазят документи, свързани с архитектурата на сградите и тяхната собственост, но не и с конструктивните им особености”, каза пред “Труд” председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране Стефан Кинарев.
Когато консултантът не знае тези особености, трябва да хвърли огромни усилия, за да ги научи. За да се установи например къде са гредите и колоните на една сграда, къде е противоземетръсната шайба и дали изобщо има, той трябва да прегледа с ултразвук всички стени. И това увеличава цената на 5 до 6 лева на квадратен метър, и то в най-добрия случай, смята инж. Кинарев.
Липсата на строителна документация важи с пълна сила и за панелните блокове, които бяха вдигнати от отдавна несъществуващите домостроителни комбинати. Неотдавна главният архитект на София Петър Диков заяви, че общината ще предостави безплатно на консултантите проектната техническа документация за дванайсетте основни типа панелни блокове, които са се изграждали в България. Но дори това не решава цялостно въпроса, защото специалистът, който ще се подпише на техническия паспорт, ще трябва да види на място дали проектът е бил спазен навремето и какви преустройства са правени след това.
Според инж. Кинарев в архивите няма нищо и за ВиК, електро- и останалите инсталации в масовия тип жилищно строителство. Което означава, че тепърва трябва да се мери с уреди къде какви материали са вложени и колко. Изглежда почти непосилен труд, колкото и много да са на пръв поглед консултантските фирми. Според регистъра на МРРБ те са малко над 140. Едва ли някоя ще се съгласи да извърши този труд безплатно. Което допълнително вдига цените на услугата за гражданите. Да не говорим, че държавата и общините все още не са платили много от разходите за издаване на технически паспорти на държавни и общински сгради. Сроковете зависят от големината на сградите и за много от тях те вече са изтекли, но досега не се е чуло някой да предприема санкции. Според закона те могат да стигнат до 10 000 лв.
За сравнение, разходите на Столичната община за издаване на технически паспорти на общински сгради за м.г. са само за около 3,5 млн. лв., което е крайно недостатъчно и едва ли е стигнало за всички сгради, за които е било необходимо. Според зам.-кметицата на София Ирина Савина с тези пари общината е направила необходимото, за да може 190 общински сгради - 41 административни, 61 училища, 88 детски градини, да са с технически паспорти.
Другата голяма трудност е, че техническият паспорт понякога се оказва не краят, а началото на голям кръг от дейности. Ако в частта за предписания например консултантът е написал, че сградата няма нужната за нейния клас конструктивна устойчивост, той трябва и да предпише какви мерки да се вземат. В някои случаи може да става въпрос за допълнително изграждане на подпори, за пълен ремонт на таванските части, на балкони или на други части. И законът предвижда глоби в същия размер, ако тези предписания не бъдат изпълнени в разстояние на една година от написването им. Освен това изпълнението на предписанията трябва да се проконтролира от Дирекцията за национален строителен контрол. Така може да се окаже, че разходите за самия технически паспорт са несравнимо по-малки от разходите за цялостното конструктивно укрепване на сградата, до което са довели.
Санирането прави документа безплатен
Включването на жилищна сграда в проект за саниране по оперативна програма “Регионално развитие” е начин собствениците да се снабдят безплатно с технически паспорт. Програмата стартира след две седмици. От 2 юли собствениците на жилища в многофамилна сграда могат да подават искания за подкрепа и интерес пред служители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и проектните мениджъри по населено място. След одобряването на сградата по формални критерии - да е над 3 етажа и с над 6 апартамента, на нея трябва да се направят две обследвания - за конструктивна устойчивост и енергийно. Разходите за тях се поемат изцяло от оперативната програма.
Обследването за конструктивна устойчивост завършва с издаването на технически паспорт на сградата. Ако в него има предписание за извършване на укрепвания и собствениците на жилища нямат пари или не желаят да ги извършат, процесът на санирането спира дотук. Платеното преди това капаро от 500 лева от всяко жилище се връща обратно, но изготвеният напълно безплатно технически паспорт все пак остава. Оперативната програма не е предвидила пари за укрепване на блокове преди тяхното саниране, защото е изготвена за условията в други страни - членки на ЕС, където има далеч по-строг и постоянен контрол върху техническото състояние на жилищните сгради. В България техническите паспорти на сградите станаха задължителни едва през последните две десетилетия и за много стари блокове такива документи трябва тепърва да се издават.
Източник: Труд
