За един месец, откакто на 1 юли 2012 г. стартира програмата за саниране на многофамилни жилищни сгради по оперативната програма “Регионално развитие”, в офисите на проектните мениджъри в цялата страна са подадени 62 заявления за интерес и подкрепа - основният документ, с който се кандидатства. Очаквано най-активни са жителите на столицата. В офиса на регионалния проектен мениджър са постъпили 20 заявления. От разпределението им върху картата на града и от характера на самите сгради могат да се направят много изводи.
Кои са най-недоверчиви
До момента в огромния столичен град има само две панелни сгради, които кандидатстват за саниране, от общо двайсет. Преобладават тухлените кооперации, като три от кандидатстващите са в квартал “Лозенец”, четири - в карето между комплекс “Яворов” и Орлов мост и на други места. Има и тухлена кооперация на булевард “Витоша”.
“Обяснението е много просто. Най-важното при санирането е да се постигне разбирателство между обитателите на една сграда, че трябва да се предприеме нейното потягане и всички трябва да участват с финансов принос. А в кооперациите живеят наследници на хората, които навремето са се обединили, за да построят общ дом. В панелните блокове е обратното - хората навремето са се събрали да живеят в такива сгради по силата на обстоятелствата”, обяснява Цвета Наньова, координатор на проектния мениджър за София. Другата особеност е, че в коопераците все пак живеят по-малко хора и някак си по-лесно стигат до разбирателство.
Има и особеност на самата програма, която допуска за финансова подкрепа да не кандидатстват цели огромни панелни блокове, въпреки че те имат най-належаща нужда от саниране. Европейската програма първоначално е била предвидена за оказване на помощ само на цели сгради. Специално за България е направено изключението това да се отнася и за т.нар. блок секции.
Според българския Закон за устройство на територията “блок секция” е част от сграда, която има самостоятелни ограждащи стени и обособени инсталации за отопление и ВиК. Най-масовият случай на блок секции има при панелните сгради, които са с повече от пет входа. При блок с шест входа например най-често има две абонатни станции, разположени във втория и в четвъртия вход, и обслужват апартаментите на три входа. В такъв случай блокът се състои от две блок секции, всяка от които може да кандидатства поотделно за програмата.
От офиса на проектния мениджър за София признават, че са връщали кандидати, които смятат, че за саниране може да кандидатства само отделен вход. Ако хората се затрудняват да определят дали са блок секция, проектният мениджър може да изпрати специалисти на място, които да установят това.
Първите трудности
Както се и очакваше, на първоначалния етап на програмата една от най-често срещаните трудности за кандидатите е как да определят идеалните части, които притежава всеки собственик в сградата. В нотариалните актове идеалните части би трябвало да са обозначени като процент от общите идеални части.
“Но това е само идеалният случай. Нотариалните актове са издавани през различни десетилетия при най-различни хипотези. Някъде са представени като дробно число, на други места изобщо липсват, а това е съществена част от документацията за кандидатстване и не бива да се приема като излишна бюрократщина”, казва Наньова. По идеалните части се определя какъв е финансовият принос на всеки собственик на жилище в сградата.
Дори когато идеалните части са представени като процент в нотариалните актове и домоуправителят съвестно е пренесъл информацията в домовата книга, може при събирането на всички проценти да не се получава 100. Тогава се налага преизчисляване и всеки обитател на сградата трябва да се подпише, че е съгласен с преизчисления му процент. “Тези подписи трябва да се нанесат в специална форма, която може да се изтегли от сайта на МРРБ. Но преизчисляването спокойно може да се остави да бъде направено от специалистите на проектния мениджър”, уточни Наньова. Към тези документи се прилагат и декларации за жилищата, които са собственост на повече от един човек, с които правата се прехвърлят само върху един собственик.
Протоколи се описват наново
Има доста случаи, в които хората са провели общи събрания на собствениците преди 1 юли, когато бяха публикувани образците на документите. Тъй като оперативната програма задължително трябва да работи с тези образци, се налага протоколите от събранието да се нанасят повторно в образците, напомниха от проектния мениджър. Към документите трябва да се приложи и снимка на мястото, на което е била закачена обявата за свикване на общото събрание. Неговият дневен ред недвусмислено трябва да съдържа точка, която предвижда постигане на съгласие за участие в конкретната програма за саниране. По специален образец се описват и всички присъствали на общото събрание, както и какъв процент от идеалните части представляват. Те трябва и да удостоверят с подписите си, че са гласували.
Източник: Труд
