Регистрация Забравена парола

home home   Мобилна версия

Статии

Добави коментар

Ное 9, 2013

Пасивното строителство у нас прохожда, но все още не може да прекрачи границата към обществени сгради, коментира пред БТА арх. Георги Николов - председател на Управителния съвет на сдружение "Информационна група пасивни сгради България". В България вече са построени първите шест такива къщи, които се отопляват и охлаждат сами. Те се намират във Варна, Благоевград, София и пернишкото село Кладница.

Пасивните къщи спестяват десетократно повече енергия от стандартните, в които живеем, според специалистите. За отоплението на 1 кв.м от пасивната сграда се изразходват 15 квтч електричество годишно. Консумацията на съществуващите сгради е около 150 квтч/кв.м, по данни на сдружение "Информационна група пасивни сгради България". Общото потребление като първична енергия при пасивните къщи е с горен праг 120квтч/кв.м годишно. При познатите ни сгради този показател надхвърля 600 квтч. Пасивното строителство спестява енергия и дава комфорт, посочи арх. Николов. По думите му в този тип сгради няма проблем с теченията и в тях винаги е топло. Пасивната къща не се нуждае от отоплителни уреди, нейните радиатори са прозорците на юг. Тези принципи се знаят от стотици години в строителството. Още старите възрожденски къщи са ги прилагали - да има прозорци на юг, за да влиза слънцето, поясни експертът.

Основен елемент при изграждането на този тип сгради е изолацията, а тя е най-евтиният материал в строителството, твърди специалистът. Според него увеличаването на изолацията на 1 кв.м с 1 см струва 1 лв. Докато при масовите къщи изолацията е от 6 см до 10 см, при пасивните тя е между 20 см - 40 сантиметра. Освен перфектно изолирана от всички страни, пасивната къща е и херметизирана. При обикновените сгради духа вятър през цялата обвивка. В този процес се губи много енергия и се разрушава конструкцията, обясни арх. Николов. В пасивните къщи вентилационна система вкарва пресен въздух и изкарва мръсния. Двата потока се срещат, без да се смесват. По този начин повече от 90 процента от енергията се запазва вътре в сградата, уверява архитектът. Според него инвестицията се връща за 10-12 години, в зависимост от това какви строителни елементи се влагат.

Поради намаляване дела на новото строителство в условия на криза, съществуващите сгради могат да се реновират и по стандарта пасивна сграда, препоръчват специалистите. Обаче простият сбор от изолация, прозорци и вентилация без балансирани мерки не дава пасивна къща. Тя означава целенасочено проектиране и щадящо бюджета строителство, предупреждават експертите.

Европейска директива изисква до 2020 г. да бъдат направени такива нормативни промени, че сградите да станат нулево енергийни. Постигането на символичната консумация е възможно само на база на стандарта пасивна сграда, според специалистите. Остатъчната необходима енергия може да се произведе от възобновяеми източници - от слънцето чрез слънчеви панели и фотоволтаични инсталации за електричество, от геотермална енергия чрез термопомпи и т.н.

Производството на собствен ток не е черта на пасивната къща, а е допълнителна екстра, уточняват от бранша. Тя не е задължителна за постигане на стандарта, защото е доста скъпа като капиталовложение. Пасивното строителство у нас все още не може да прекрачи границата към обществени, офис-сгради, училища и детски градини. "В Европа този стандарт се развива от около 20 години, в Германия и Австрия са построени десетки хиляди пасивни сгради. Във Франкфурт е изграден цял квартал от общината, който е предоставен на бедните срещу символичен наем", разказа арх. Николов. У нас стандартът набира популярност от 3-4 години, засега предимно сред професионалната общност. Спестяването на кардинални количества енергия дава ново равнище на конкурентоспособност. По-бързото му разпространение ни прави независими от скъпите енергийни проекти, коментира арх. Николов. Той е оптимист, че няма да бъде далече времето, когато ще се появят не само пасивни квартали, но и пасивни градове.


Източник: Economynews.bg

 
 

Добави коментар

 

Още публикации

Полезни сайтове

  • bgtop.net

    Топ класацията на българските сайтове

							Владимир Йосифов

Владимир Йосифов
Консултант
София

							Антон Илиев

Антон Илиев
Брокер
София

							Таня Китик

Таня Китик
Консултант
София

Анкета

Имаме ли нужда от закон, който да регламентира дейността на брокерите?
Резултати Архив