Регистрация Забравена парола

home home   Мобилна версия

Любопитно

Добави коментар

Сеп 27, 2013

Забравихме ли, че геотермалните извори са един от най-устойчивите възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) за производство на топлинна и електрическа енергия? Без никакво съмнение и колебание отговорът за България е „да”. Доказва го публичният регистър на инсталациите за производство на електроенергия от ВЕИ. В нашата страна към 30 юни 2013 г. няма инсталирана мощност от геотермален източник. Общо инсталираната мощност от други ВЕИ източници е 1 659 269.8 kW. От тях от соларна енергия – 736 054.8 kWp; от вятърна – 398 639.0 kW; от биомаса – 19 309.0 kW; от ВЕЦ – 428 767.0 kW; от когенерация – 76 500.0 kW).

Общоприето е, че геотермалните извори или сондажи с температура над 100°С могат да се използват за получаване на топло- и електрическа енергия, а с по-ниска температура – дори до 40°С, само за топлинна енергия, която може да се използва за отопление и охлаждане на домове, обществени сгради и лечебни заведения, за оранжерийната индустрия, а топлинната пара и за други индустриални производства.

Защо липсва инвеститорски интерес
 
за производство на електро- и топлоенергия от геотермални източници? Първата и главна причина е голямата първоначална инвестиция. Но второ място е липсата на стимули за производители, като преференциални цени за изкупуване на произведената енергия, каквито има за другите централи от ВЕИ.

На хартия са предвидени преференции по програмите за енергийна ефективност, но на практика е неприложима по мерките за пестене на енергия за жилищни блокове по оперативна програма „Регионално развитие”. По другата оперативна програма „Конкурентоспособност” могат да се възползват само стопански субекти и местни власти.

Има и още две съществени допълнителните пречки пред желаещите да инвестират в инсталации за отопление от геотермални източници. От една страна това е липсващата подробна институционална рамка и нормативна уредба в ЕС, които да са насочени само върху сектора на геотермалната енергия. Това може да се приеми и като причина банките да подхождат с недоверие за финансиране на такива проекти. Аргументът на кредитните институции е, че сондажните разходи са твърде високи и рискови и не могат да бъдат кредитирани по класическите банкови схеми.

Прогнозни цени

Изследване на Международната геотермална асоциация (IGA) показва, че средните цени за изграждане на централи за геотермална енергия са около 2700 долара за всеки инсталиран киловат, докато при другите ВЕИ източници са значително по-малко. Например при фотоволтачните централи, където за средна инвестиционна цена е прието да се пресмята 1800 долара за един инсталиран киловат. Значително по-ниски са инвестициите за промишлени централи на природен газ (между 1200 и 1600 долара). Най-големи са капиталовложенията за атомна електроцентрала, където се приема, че 3000 долара са нужни за всеки инсталиран киловат.

При оценката на инвестициите би трябва да се отчита обаче и продължителността във времето за източника на енергията от ВЕИ. Единствено геотермалната енергия е неограничена, защото извира от недрата на Земята и не зависи от метеорологични и прoизводствени фактори, както е при централите от фотоволтаици, ветрогенератори и биомаса.

Освен това, наскоро публикувани резултати от международен одитен доклад с участието на Сметната палата, показват, че територията на нашата страна попада в един от районите със засилени тенденции към затопляне, както и увеличаване на честотата на екстремните метеорологични и климатични явления като засушавания и случаи с проливни валежи, гръмотевични бури и градушки. Това са все рискови фактори за ВЕИ централите, с изключение на геотермалните.

Неизползвано богатство

Различни проучвания и национални стратегии показват, че България е богата на геотермални находища, от които проучените са над 840 с температура до 103 градуса по Целзий. Регистрираните минерални извори с различен дебит и температура между 20 и 101.4 градуса са 136 броя. В същото време само 18% от геотермалната енергия на страната се използват, а разкритите минерални извори са едва 6%.

В полза на геотермалните централи са и изводите от изследване отпреди две години, финансирано по програма ФАР. Неговите автори оцениха общия потенциал на топлите минерални води в България на 439,3 мегавата енергия. Те са достатъчни, за да бъдат изградени електро- и топлоцентрали с обща мощност от 750 мегавата, почти колкото среден 800-мегаватов ядрен реактор.

Ентусиастите се увеличават

Въпреки по-скоро недоверчивото отколкото негативно отношение към геотермалната енергия у нас, има и изключения в Сапарева баня, Сандански, Кюстендил, Велинград и Бургас. Благодарение на упоритостта на местните власти най-сериозни постижения има в югозападните градове. Там вече има обществени сгради, които се отопляват с минерална вода. Безспорен лидер е Сапарева баня, където са и най-топлите извори у нас - 101,4 градуса.

Във Велинград от няколко години части от модерни спа хотели се отопляват с топла минерална вода. Разработват се проекти за училища и детски градини, но температурата на местните извори е между 43 и 50 градуса, което означава, че трябва да се предвидят и добавящи източници на топлина за дозагряване на водата, особено за най-студените дни от годината.

Ентусиазмът на учените от Геологическия институт на БАН и с финансовата подкрепа по европейската програма CONCERTO II роди проекта за превръщане на три от изоставените рудници "Бригадир", "Благоев" и "9 септември" в минния комплекс „Черно море” край Бургас да се превърнат във възобновяем източник на геотермална енергия. Целта на проекта беше да се докаже на практика енергийната ефективност от използването на водата от изоставени мини като източник на възобновяема енергия за отопление и охлаждане на сгради.

Ярък пример как може да се използват евросредства за енергийна ефективност по оперативна програма „Конкурентоспособност” е проектът за отопление на новата сграда на Европейския колеж по икономика и управление в София, който е предложен на инвеститора. Предвидена е геотермална термопомпена система с обща мощност от 100 KW, която осигурява до 85% от годишната енергия за отопление, охлаждане и топла вода при най-ниска цена. Предвидена е и резервна връзка към топлопреносната мрежа на "Топлофикация - София", с която може да се захрани инсталацията за отопление на сградата в изключителни случаи.

Геотермалната вода, която се намира в района на Варна, може да се използва за производството на топлоенергия, която е достатъчна за целия град. Нейната температура е около 60 градуса, а за да послужи за отопление, трябва да бъде допълнително загрята до 85 градуса. Пилотен проект за отопляване на сгради на Техническия университет във Варна, част от болница "Св. Марина", три детски градини и едно училище беше представен от местна фирма неотдавна по време на Регионалния съвет за развитие в Североизточния район за планиране. Неговите автори търсят инвеститор, но обявиха, че във и около Варна са направени 76 сондажа за геотермална вода, от които частично са разработени само два.

Пазар и конкуренти

Изострената конкуренция през последните години сред производителите на термопомпи смъкна техните цени и ги направи достъпни за изграждане на инсталации за отопляване и охлаждане и на еднофамилни къщи. По обобщени данни на експерти към Българската геотермална асоциация за еднофамилна къща на два етажа с обща разгърната застроена площ от около 180 кв. метра само за закупуване и монтаж на термопомпените инсталации инвестицията е около 6500 лева. Още приблизително толкова са нужни ако се комбинират и с чилъри (термопомпени инсталации, които използват температурата на околния въздух). Към тези суми трябва да се прибавят и разходи за вътрешната отоплителна инсталация, която може да излезе по-евтино, ако се приспособят съществуващи радиатори и евентуално котлето, което преди това е работило на въглища, дърва или нафта.

Въпреки посочените случаи на ентусиасти за използване на геотермалните източници за производство на енергия в България, недоверието към този най-чист възобновяем енергиен източник продължава. В същото време южната ни съседка Турция, заедно с изграждането на атомни централи, разработва и дългосрочна програма за усвояване на геотермалните си находища.

Според Европейския съвет за геотермална енергия (EGEC) до 2016 г. инсталираните геотермални мощности в Турция ще са 975.7 MWe и ще изпревари лидерите в момента Исландия с 924.6 MWe и Италия с 923.3 MWe. Данните на EGEC за 2012 г. показват, че през 2012 г. общата геотермална инсталирана мощност в Европа е 1,7 GWe, а произведената електрическа енергия от 62 геотермални централи на Стария континент е 11,38 TWh. От тях 48 централи са в страни-членки на ЕС с обща инсталирана мощност от 0,935 GWe.

Важен нов участник на пазара в Европа е Германия с 16 инсталации, които са в процес на разработка. Следва Гърция с обявени 13 проекта. Геотермални проучвания се осъществяват и на островите в Атлантическия океан, принадлежащи на Португалия, Испания и Франция. Геотермални проекти се разработват в Белгия, Чехия, Франция, Унгария и Великобритания.


Източник: Otoplenie.eu

 
 

Добави коментар

 

Още публикации

Тагове

геотермалните
  
извори
  

източници

  
производство
  
топлинна
  
електрическа
  

енергия

  
българия
  
страна
  
инсталирана
  
мощност
  
източник
  
други
  
биомаса
  
температура
  
могат
  
използват
  
използва
  

отопление

  
охлаждане
  
обществени
  
сгради
  
електро-
  
топлоенергия
  

геотермални

  
причина
  
цени
  
произведената
  
другите
  

централи

  
енергийна
  
ефективност
  
практика
  
оперативна
  
програма
  
„конкурентоспособност”
  
власти
  
инсталации
  
геотермалната
  
проекти
  
разходи
  
рискови
  

геотермална

  
асоциация
  
изграждане
  
около
  
долара
  
инсталиран
  
киловат
  
значително
  
цена
  
инвестициите
  
между
  
нужни
  
метеорологични
  
фактори
  
централите
  
показват
  
случаи
  
проучвания
  
находища
  
градуса
  
минерални
  
същото
  
време
  
години
  
автори
  
мегавата
  
обща
  
въпреки
  
сапарева
  
баня
  
велинград
  
бургас
  
местните
  
отопляват
  
минерална
  
вода
  
топла
  
разработват
  
детски
  
градини
  
температурата
  
водата
  
проекта
  
възобновяем
  
европейския
  
софия
  
предвидена
  
варна
  
отопляване
  
съвет
  
турция
  
egec
  
2012
  
европа
  
франция
  

Полезни сайтове

  • bgtop.net

    Топ класацията на българските сайтове

							Владимир Йосифов

Владимир Йосифов
Консултант
София

							Антон Илиев

Антон Илиев
Брокер
София

							Таня Китик

Таня Китик
Консултант
София

Анкета

Имаме ли нужда от закон, който да регламентира дейността на брокерите?
Резултати Архив