Регистрация Забравена парола

home home   Мобилна версия

Анализи

Добави коментар

Юли 18, 2013

Въпреки, че изминаха почти 7 години от влизането на Закон за потребителския кредит в сила, с което банките са длъжни да изчисляват ГПР по кредитите си, наблюдения на Моите Пари показват, че прозрачността за потребителите би могло и да е по-висока. Промените в закона бяха много на брой през тези години, като всички те целяха да направят условията по кредити по-прозрачни и съпоставими за клиентите на банките.

По-важните от тях бяха:

• Ограничаване в размера на таксата за предсрочно погасяване при потребителските кредити
• Въвеждане на понятието „референтен лихвен процент“ и забрана на банките да променят едностранно методологията за изчисляване на лихвения процент след сключване на договора
• Разширяване обхвата на закона, като определени части от него се прилагат и за жилищните кредити
• Правото на отказ от договор за кредит в 14 дневен срок
• Промяна в максималната и минималната сума на кредитите, попадащи в обхвата на закона
• Задължението за предоставяне на преддоговорна информация и др.

Проблеми при прилагането на закона

Наблюденията показват, че все още се срещат банки, които предпочитат да не предоставят пълна и достъпна информация за съпътстващи разходи по кредитите си (потребителски и жилищни). Това важи с най-голяма сила при предоставянето на информация по кредити, обвързани със сключването на задължителна застраховка (Имот и/или Живот/Злополука). Обичайно се спестяват подробности относно такси, свързани с ползване на други задължителни услуги по кредита. Това може да е месечна или годишна такса по пакет за комунално плащане, дебитна/кредитна карта и т.н. Това е факт, въпреки, че ЗПК изрично посочва, че всички неизбежни преки и косвени разходи по кредита, и по-специално премиите по застраховки трябва да се включват при изчисляване на ГПР (виж определението на „Общ разход по кредита за потребителя“ в допълнителните разпоредби на закона). Банките мотивират тази своя практика с аргумента, че това са разходи по страничен  продукт и не е редно те да бъдат включвани като разход по кредита. Случва се дори така, че банката предоставя по-ниски лихви при ползване на тази странична услуга или продукт и в същото време не предоставя пълна информация за съпътстващите разходи. Разбира се, това не е коректно както към клиентите на банките, така и за конкуренцията между самите тях.

Най-често срещаните задължителни съпътстващи разходи по кредити са:

• Месечна такса за поддържане на сметка
• Месечна/годишна такса за поддържане на определен пакет от услуги
• Месечна/годишна такса за управление по дебитна/кредитна карта
• Месечна/годишна премия по застраховки

Често тези пакети, продукти или услуги се предоставят като бонус по кредита.

Проблемът с премиите по задължителните застраховки

Масова практика е банките да предоставят по-ниски лихви при ползване на пакет „Живот“ или „Злополука“. От икономическа гледна точка това е напълно естествено, тъй като риска от това да се случи неблагоприятно събитие с длъжника намалява. Същото се отнася и за имуществото, което е ипотекирано. Тук са възможни два варианта. Единият е застраховката да е за сметка на клиента, а другият е премията да се заплаща от банката. В първият случай банката задължително трябва да включи в погасителния план и ГПР сумата на премиите. Във втория случай често срещан проблем е нежеланието да бъде предоставена повече информация, относно рисковете, които са покрити, застрахователната компания, в която е сключена полицата и други важни условия. Така при възникване на застрахователно събитие клиентите не знаят дали имат право да получат обезщетение.

Съветът, който можем да дадем е внимателно да се подхожда при избор на оферта за кредит, по който се ползват други обвързани продукти или услуги. Дори и при по-ниски лихви може да се окаже така, че като се включат допълнителните разходи кредита става по-неизгоден от кредит в друга банка. Случва се дори след включване на тези разходи стандартната оферта без тях да е по-изгодна от уж по-евтината, обвързана с пакет, продукт или услуга. Често тези допълнителни плащания се пренебрегват. Това определено е грешка, тъй като  при един жилищен кредит плащането е значително. Например при кредит за срок от 15 години и месечна такса за поддържане на сметка от 1,97 лв. страничния разход, който се получава се равнява на 354,60 лв.
 

Автор: Десислава Николова, финансов анализатор на www.MoitePari.bg

 
 

Добави коментар

 

Още публикации

Полезни сайтове

  • bgtop.net

    Топ класацията на българските сайтове

							Владимир Йосифов

Владимир Йосифов
Консултант
София

							Антон Илиев

Антон Илиев
Брокер
София

							Таня Китик

Таня Китик
Консултант
София

Анкета

Имаме ли нужда от закон, който да регламентира дейността на брокерите?
Резултати Архив