Получаването на наследство понякога се оказва материя, пълна с неизвестни, особено ако става дума за наследяване на непреки роднини. Човек, който няма деца и съпруг/съпруга, може да реши да завещае жилището си на свой племенник.
Съвсем възможно е обаче посоченият наследник да не е единствен племенник. А когато става дума за хубав имот, претенденти за „парче от пая“ не липсват. Имат ли право останалите братовчеди на запазена част от наследството?
Законният наследник става собственик на целия имот на основание завещание, посочва адвокат Милена Миткова. В случая не може да се говори за запазена част по смисъла на чл.28 и 29 от Закона за наследството.
Запазена част от наследството имат само децата, родителите и съпругът, но не и племенниците. Тоест, друг братовчед няма право да претендира възстановяване на запазена част, тъй като такава няма. Не съществува пречка наследникът да си извади констативен нотариален акт за целия имот, за да е по-спокоен.
За да бъде валидно, завещанието трябва да е обявено от нотариус и да е вписано в Службата по вписвания, подчертава юристът. На база вписаното завещание, нотариусът може да издаде констативния акт, с който да признае лицето за собственик.
При положение че завещанието е обявено и вписано, констативен акт не е необходим, допълва Миткова. Освен ако наследникът не държи да се сдобие с такъв. Ако завещанието не е обявено, това може да се направи по всяко време, тъй като няма точно определен срок.