Застраховането в България е като игра на комар, твърди брокер Владимир Йосифов от „Бряг имоти“. Хората плащат определена сума, като залагат, че през следващата година може да им се случи нещо лошо. Някой им е препоръчал агент и те му дават исканата сума за една застраховка. Получават документ и толкова.
Анализаторите на застрахователната компания определят кои събития каква тежест имат (колко вероятно е да се случат), обяснява брокерът. Например семейство си прави „една” застраховка, което е признак на неблагоразумие. Ако му се случи нещо лошо, има голяма вероятност бедата да не е включена в „неговата” застраховка и то или не получава нищо или получава нещо, посочва още Йосифов.Разбира се, нещо е малко повече от нищо.Но каквото и да получи това семейство, не получава това, което е мечтало.
Защо в България се получава така? Експертът дава следните отговори: защото няма достатъчен брой застраховани имоти; защото много от собствениците на имоти не са достатъчно компетентни; защото в България няма работеща съдебна система и застрахователните компании не могат да си получат платените пари за щети от виновните съседи, строители, община, престъпници, клошари и т.н.
Според Йосифов не може да има сериозен застрахователен пазар, докато държавата не навлезе в бизнеса и не поеме своята част от отговорността. България не се интересува от проблемите собствениците на имоти, смята брокерът. Законите не задължават собствениците да застраховат имотите си за основните щети, характерни за жилища, магазини, офиси, ваканционни имоти.
Положителен пример е Франция, където след подписване на предварителен договор купувачът получава застраховката, плащана досега от продавача и ако нещо не му харесва, плаща допълнителна застраховка преди изповядване на сделката. Там нотариусите извършват покупко-продажбите и тъй като те отговарят за проверките по всяка сделка, предават нотариалния акт на новия собственик чак след няколко месеца.
Ако новият собственик не е приел и не е продължил застраховката на имота може да се окаже, че с месеци имотът не е застрахован и може да има сериозни последици за много хора. Франция, за разлика България, е разпоредила застраховката да се плати няколко дни след подписване на предварителния договор и не може да има имот без застраховка дори и един ден.
Следващият, засега неразрешим, проблем в българското застраховане е, че българите не четат договорите, убеден е специалистът. Те също така не обмислят какво би било най-опасно за тях и имота им, за да заложат на него. Българите застраховат имотите си, както турист в казино чака банката да му каже къде да заложи, шегува се Йосифов.
Собственикът на имота трябва да обсъди подробно със застрахователния агент профила на съседите и евентуалните рискове, които биха могли да последват. Например ако се стигне до извода, че опасността от наводнение е голяма, трябва да се плаща именно застраховка „наводнение“.
Ако в сградата живее мутра, е задължително да имате застраховка „бомба/ пожар“, съветва брокерът. Ако пък нямате портиер, СОТ, а в блока вече има няколко кражби, живеят наркомани и т.н., опасността от кражба е висока и е добре, докато не назначите портиер или не си монтирате СОТ, да имате застраховка „кражба“.
Клиентът образно казано „печели“, ако стане това, за което е заложил. Тогава компанията, подобно на банката в казино, ще покрие съответните щети за определена сума.
За разлика от Франция, в България така няма да се правят застраховки още 50 години, констатира експертът. Според него решението е да се пенсионират всички съдии, свидетели на краха на банките през 1996-97-ма година. След смяна на съдиите застархователи и граждани ще имат „силов“ помощник в лицето на българската съдебна система и ще живеят като бели хора. Тогава всеки ще може да избира дали и какво да застрахова и ще знае, че като е заложил на тази опасност, а застрахователната компания е приела залога, ще изплати печалбата (щетата).
Застраховането може да се опише коректно с една дума – хазарт, заявява Йосифов. Един милион българи играят тото, само защото вярват, че ако заложат на своите числа и те се паднат, тотализаторът ще изплати печалбата им. Три милиона българи, включително играещите тото, не вярват, че която и да е застрахователна компания ще изплати печалбата им и ще покрие щетата в имота им.
Застрахователните компании омайват клиeнтите с приказки за почтен бизнес, световна марка и други думи, често пъти без съдържание, допълва специалистът. Когато компанията загуби „облога“ и се случи описаната в договора беда, за която е заложил застрахованият, трябва да му се изплати печалбата. Всички други думи са лъжи, защото компаниите не могат да посочат истинския виновник – държавата, твърди Йосифов. Обяснението е просто - няма компания, която да посмее да обвини държавата, защото в противен случай рискува да има проблем с лиценза си.
автор: Анастасия Станишева