Яну 28, 2013 |
|
Като цяло идеята за банкрутиране на граждани е добра, смята брокер Даниела Желязкова. Целта на такъв закон е да подпомогне хора, които действително са изпаднали в затруднено положение и невъзможност да покриват задълженията си. Според специалиста обаче вместо да бъдат облекчени те, ще се възползват други, които имат възможности, но укриват доходи, за да се „измъкнат безнаказано“. Предвид корупцията и „шуробаджанащината“ в правосъдната ни система Желязкова се съмнява, че има механизъм, чрез който да се отсеят правилно и безпристрастно хората, които наистина са изпаднали в затруднено положение, от останалите. Тя се опасява, че тези, които би трябвало да защити този закон, няма да имат възможността да се възползват от него. От друга страна ще бъдат облагодетелствани лица, които са ощетили даден кредитор или държавата. Законовите механизми за предотвратяване на злоупотреби с умишлени фалити съществуват, уверява адвокат Антоанета Ненова. Те се уреждат в няколко закона, допълва експертът. Адаптирани и приложени към евентуален бъдещ Закон за фалит на физически лица биха могли да включват следните мерки: 1. Законово задължение за неплатежоспособно физическо лице (което е спряло плащанията към кредиторите си за повече от 90 дни) да сезира съда с молба за обявяване в несъстоятелност; 2. Задължителни приложения към молбата за обявяване в несъстоятелност следва да бъдат писмени доказателства за изпадането в неплатежоспособност, като например: заповед за съкращение/ уволнение, решение на ТЕЛК за загуба на работоспособност, удостоверение на НАП за неплащани за определен период данъчни задължения с посочване на причините за това и други официални документи; 3. Друго задължително приложение към молбата, подобно на процедурата по Търговския закон, следва да бъде опис на доходите и имуществото на длъжника, от което могат да се удовлетворят неговите кредитори; 4. Налагане на предварителни обезпечителни мерки от съда – запор върху вземанията и върху движимите вещи на длъжника, възбрана върху недвижимите му имоти; 5. Строга съдебна процедура по допускане на обявяването на несъстоятелността с участие на заинтересованите кредитори; 6. Обявяване за недействителни и отмяна на определени сделки (отменителните искове по чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД), сключени от длъжника в предходен период от време (1, 2, 3 години преди подаване на молбата). В резултат на което прехвърлените имущества да се върнат в неговия патримониум за да могат да се продадат/ осребрят, а получените суми да се изплатят на кредиторите; 7. Обявяването на несъстоятелността/ фалита да се допуска от съда само, ако в съдебното производство се установи, че състоянието на неплатежоспособност е трайно, че няма възможност длъжникът да излезе от него; 8. Осребряване на наличното имущество на длъжника и удовлетворяване на кредиторите с получените суми; 9. Последващи мерки: включване на фалиралия гражданин в специален Регистър на фалиралите длъжници; налагане на ограничения за определен период от време, като например забрана за кандидатстване и отпускане на кредити; мониторинг на финансовото състояние на длъжника за определен период след допускане на фалита (например за 5 години, колкото е общата погасителна давност). И в случай, че в този период фалиралият длъжник получава доходи и/ или имущества – същите да бъдат запорирани, възбранявани и продавани на публичен търг, като с получените суми се заплати на ощетените кредитори. 10. Наказателна отговорност за банкрут. Такава понастоящем Наказателният кодекс предвижда, но само за търговците. Наказанията за умишлен банкрут са: лишаване от свобода (чл.227 „в”), глоба, лишаване от права на управителите на търговските дружества и/ или конфискация на имущество (чл.227 „г”). НК предвижда по-леки наказания за непредпазлив банкрут (чл.227 „д”). Няма пречка описаната наказателна отговорност да се прилага и спрямо физически лица, които са действали виновно, в резултат на което са обявени за фалирали/ в несъстоятелност и с това са причинили вреди на своите кредитори. В САЩ и всички европейски държави, с изключение на България и Румъния, има Закон за фалит на частни лица. Практиката показва, че качествено изработеният закон действа успешно и не ощетява никого. Крайната цел е гражданите, изпаднали в неплатежоспособност, да могат да обявяват фалит подобно на фирмите. По този начин те няма да остават на улицата и да се превръщат във вечни длъжници на кредиторите. |
|
|
Добави коментар
Коментари: (1)
Още публикации
Фев 26, 2024
Central BioHub
Други държави
Апр 27, 2020
Антон Илиев
Брокер
София
Тагове
желязкова
закон
изпаднали
затруднено
положение
възползват
други
имат
доходи
лица
фалит
физически
мерки
кредиторите
съда
обявяване
молбата
несъстоятелност
следва
неплатежоспособност
например
определен
период
подобно
длъжника
могат
кредитори;
налагане
допускане
обявяването
несъстоятелността
време
години
резултат
имущества
получените
суми
фалита
имущество
кредитори
наказателна
отговорност
банкрут
предвижда
лишаване
Полезни сайтове
-
Топ класацията на българските сайтове
адвокат Милена Миткова
Адвокат
София
Владимир Йосифов
Консултант
София
Таня Китик
Консултант
София
Антон Илиев
Брокер
София
адв.Галина Чанкова
Адвокат
София
Кристина Найденова
Брокер
София
Не съм съвсем сигурен, че този закон ще работи добре в България. Една значителна част от пракитеката ми на адвокат са изпълнителните производства. Не са рядкост длъжници, използващи подставени лица да въртят бизнес, да получават доходи, но да не се издължават на кредиторите си. Такъв закон ше бъде колкото полезен за едни толкова вреден за други. Честно казано аз съм против. Подобен законодателен акт само би засилил убужденията на недобросъвестните длъжници в това, че не са длъжни да плащат.