Регистрация Забравена парола

home home   Мобилна версия

Анализи

Добави коментар

Юни 13, 2014

Последните дни публичното внимание се фокусира върху предстоящите емисии нов дълг на държавата, като представители на опозиционни партии започнаха да чертаят апокалиптични сценарии за предстоящия фалит на държавата. Преди да правим каквито и да е коментари и прогнози, обаче, е хубаво да погледнем данните.

Според последната статистика на МФ, държавният дълг към края на април е около 7,75 млрд. евро или 18,6% от официалната прогноза за БВП през 2014 година. От началото на годината, т.е. спрямо края на 2013 година, се е увеличил с 531 млн. евро или с 0,5% от БВП, което пък се дължи основно на емитираните облигации за 0,9 млрд. лева през януари с цел да се спази споразумението на правителството със земеделските производители.

Според това споразумение, подписано с Националната асоциация на зърнопроизводителите преди 3 години, правителството пое ангажимент да изплаща годишните субсидии на земеделците, т.е. преките плащания по ОСП, още през януари всяка година. От ЕС превеждат парите към България по-късно през пролетта (миналата година това се случи през април), като това отваря временна дупка в бюджета, която се финансира с краткосрочен държавен дълг.

Като цяло, според бюджетната рамка за 2014 г., към края на 2014 година държавният дълг трябва да достигне 22,1% от БВП. Това означава, че дългът ще отбележи един доста значителен скок с 4,4 млрд. лева или с 4% от БВП само за един година. Новият дълг трябва да финансира погасяването на падежиращ дълг (за около 1,3 млрд. лева), да покрие дефицита за годината (за 1,472 млрд. лева) и да осигури средства за предстоящия падеж на известната като едната от еврооблигациите на Милен Велчев в началото на 2015 г. Последната е с главница 1,086 млрд. долара (около 1,553 млрд. лева по сегашния курс) и трябва да се изплати в пълен размер през януари следващата година.

Още при приемането на Бюджет 2014 ИПИ коментира, че пътят на трупане на дефицити и емитиране на нов дълг не води до нищо добро и рано или късно вкарва страната в омагьосания кръг на дефицити-дългове-дефицити-дългове, от който трудно се излиза.

Наистина, България все още има относително ниско ниво на държавния дълг на фона на останалите страни членки на ЕС, но това не бива да успокоява никого. Много хубав и показателен пример в това отношение идва от Румъния, която успя де факто да фалира дори и с по-нисък дълг от този на България в момента. Румъния не можеше да обслужва държавния си дълг и прибягна до спасително финансиране от МВФ и други международни институции с държавен дълг от само 16% от БВП към края на 2009 г.

Т.е. за нестабилни икономически и политически страни като нашата дори и едни по-ниски нива на дълга могат да се окажат проблемни, ако пазарите изведнъж оттеглят доверието си от страната. Макар и България в момента да е относително далеч от такъв сценарий, нестабилната политическа обстановка е бомба със закъснител, която във всеки един момент може да гръмне и да промени коренно възприятията на международните (пък и вътрешния) пазари за суверенния риск на страната.

Като цяло, държавният дълг на една страна е само следствие от цялостната фискална политика, която се провежда в една страна. В този смисъл прекомерният фокус върху дълга (дървото) пречи да се види и оцени цялостния курс на фискалните политики от последните години (гората). А те, с две думи, се характеризират с пасивност, носене по течението и липса на каквито и да е реформи в най-тежките, скъпи и неефективни системи - пенсии, здраве, отбрана и сигурност. Може би единственото изключение от този „курс" беше решението за постепенно увеличение на възрастта за пенсиониране и изискуемия стаж от началото на 2013 г., което бе спряно само година по-късно. Извън него, споменатите системи стават все по-скъпи, т.е. всяка следваща година товарят все повече бюджета, а удовлетворението от нивата на пенсиите или пък от услугите в здравеопазването и сигурността е де факто нулева.

Освен липсата на каквито и да е реформи, в някои сфери от известно време се наблюдава и опасен курс към популизъм за сметка на функционирането на цели системи. Типичен пример в това отношение е енергетиката, където цените за крайните потребители бяха свалени на три пъти в рамките на няколко месеца (март 2013, август 2013 и януари 2014) за сметка на натрупването на все по-големи загуби и дългове в енергийните дружества, липсата на инвестиции и бързо нарастващ риск от колапс на цялата електроенергийната система.

Паралелно с това се наблюдава и свръхоптимистичен подход при разработването на бюджетните прогнози с нереално висок ръст на приходите, който да подсигури нови и нови разходи. Данните за първите 4 месеца на 2014 г. показват, че приходите изостават сериозно от разчетите, а разходите растат с бързи темпове. Накратко, риск през изпълнението на бюджета безспорно има и мерки за овладяване на разходите трябва да се вземат колкото се може по-рано.

Като цяло, фиксирането върху нарастващия държавен дълг, макар и оправдано, пречи да се видят задълбочаващите се проблеми във фискалните и регулаторни политики от последните години, които стоят зад него. Ако продължим по този курс, нарастването на дълга ще бъде най-малката ни грижа.

 

Източник: Money.bg

 
 

Добави коментар

 

Още публикации

Полезни сайтове

  • bgtop.net

    Топ класацията на българските сайтове

Анкета

Имаме ли нужда от закон, който да регламентира дейността на брокерите?
Резултати Архив