Само преди малко повече от седмица в две поредни дневни сесии (12 април – петък и 15 април – понеделник) златото поевтиня с между 11 и 13 на сто в основните валути. Спадът в цената бе стряскащо странен не само поради мащаба и скоростта си (най-големият двудневен спад от 30 години насам), но и поради едно друго изключително необяснимо стечение на обстоятелствата – рязкото поевтиняване дойде на фона на почти пълно икономическо затишие при макроикономическите фактори, касаещи цената на жълтия метал. Казано по друг начин, нямаше реална икономическа обосновка или серия от събития, които да предполагат разпродажби на злато от такъв мащаб, дори напротив последните данни от щатската икономика бяха меко казано разочароващи, което пък бързо намали шансовете Федералният Резерв на САЩ да прекрати третата си по ред програма на количествени улеснения и за пореден път показа колко крехко е състоянието на най-голямата икономика в света. Естествено, след такъв спад, в медийното пространство веднага се изля порой от гръмки заглавия, обявяващи края на „златната ера”, и редица не дотам смислени аргументи, които да обяснят рязкото понижение на благородния метал.
Причините за спада в цената на златото според повечето медии
Сред най-често цитираните причини за поевтиняването бяха:
- Изтеклата на 9 април информация от срещата на членовете на Федералния комитет за операциите на открития пазар (към Федералния Резерв на САЩ), където се споменава, че някои от членовете на комитета са коментирали забавяне на темповете на третата по ред програма на количествени улеснения. Казано по-просто, някои от членовете на комисията са дискутирали евентуалното забавяне на темповете на печатане на долари, което пък от своя страна би довело по-слабо обезценяване на щатската валута.
- Слухът, че Кипър ще бъде принуден да продаде приблизително 10 тона от златния си резерв (около 400 милиона евро), за да покрие част от спасителния си пакет.
- Понижената прогноза за цената на златото от страна на Goldman Sachs и инвестиционната препоръка, отправена към клиентите на банката, да открият къси позиции в злато (да заложат, че цената му ще падне).
Погледнати по-отделно или като комбинация от фактори, горепосочените причини не са достатъчен катализатор, който би могъл да предизвика толкова яростен спад в цената на жълтия метал.
В крайна сметка, дискусията за забавяне или напълно спиране на печатницата на Федералния Резерв се е състояла многократно, но текущото състояние на щатската икономика не предполага, че това е сред реалистичните решения, поне на този етап. Трудно е да си представим как САЩ биха могли да продължават да финансират огромните си бюджетни дефицити, ако не с печатане на пари или пък колко ще се покачат лихвените проценти по щатския дълг и как ще бъде обслужван той (при нива над 100% на дълг спрямо БВП), ако Федералния Резерв спре изкупуването на щатски ДЦК. В интерес на истината, подобни предишни дискусии за спиране на програмата за количествени улеснения имаха ефект върху цената на златото, но поевтиняването бе в рамките от 0.5 до 2 на сто, след което жълтият метал бързо наваксваше изгубеното, тъй като ставаше ясно, че проф. Бернанке (председателят на Федералния Резерв) няма никакво намерение да спира печатницата.
Слухът, че Кипър ще продаде 10 тона от резервите на централната си банка, за да подпомогне спасителните операции от страна на т. нар. Тройка (Европейската Централна Банка, Евросъюзът и Международният Валутен Фонд), бе другата често цитирана теза за поевтиняването на златото – аргумент, който е абсолютно невалиден и е по-скоро провокиран от неразбирането на пазара на злато. Дори Кипър да продаде 10 тона от златото си, това би представлявало едва 2% от дневния търгуван обем на LBMA (Лондонската асоциация на пазара на благородните метали) и едва ли ще има някакъв осезаем ефект върху цената на жълтия метал, имайки също така предвид неутолимия апетит на множество централни банки, които веднага биха закупили продаденото от Кипър количество.
Последният аргумент, който касае препоръките на Goldman Sachs, е така или иначе един от най-слабите, макар и в случая съветът на Goldman да се е оказал печеливш, поне в краткосрочен план. Неведнъж различни инвестиционни банки са понижавали прогнозите си за цената на златото и са препоръчвали на клиентите си да седят далеч от жълтия метал. Ревизирането на прогнози от страна на инвестиционните банки се случва толкова често, че в повечето случаи преразглеждането на прогнозата идва като реакция на вече отбелязан спад или покачване и има по-скоро характера на констатация. Прогнозите на инвестиционните банки никога не са били фактор с кой знае колко голямо значение не само на пазара на злато, но и на пазара на акции, облигации и суровини.
Но ако нито една от тези причини не обяснява рязкото поевтиняване на жълтия метал, то тогава какво провокира най-големия двудневен спад в цената на златото от 30 години насам?
Събитията за периода от 12 до 15 април – колосална разпродажба на хартиения пазар
12-ти април, 2013 г. – денят, в който златото се понижи с близо 5 на сто – започна изключително спокойно. Търговията на злато по време на азиатската и европейската електронни сесии далеч не вещаеше силен спад на златото и то се търгуваше в тесни граници между 1540 – 1560 долара за трой унция, като сутрешният фикс на LBMA бе 1548 долара. С отварянето на щатската сесия (COMEX – търговия на хартиено злато под формата на фючърси и опции) обаче, ценовата динамика рязко се промени, като началото бе дадено от продажба на приблизително 100 тона при юнския фючърсен контракт, което мигновено понижи цените на златото до под 1530 долара за трой унция. Следващата огромна разпродажба бе след 2 часа, когато още 300 тона бяха продадени на хартиения фючърсен пазар, което срути цените до под 1500 долара за трой унция. Тези две отделни колосални разпродажби всъщност повлякоха пазара надолу, тъй като успяха да пробият трайно едно много важно от гледна точка на техническия анализ ниво, а именно 1540 долара, което бе дъното от 2012 г. Имайки предвид механиката на хартиения пазар, този спад автоматично активира т. нар. stop-loss (заявка от клиент позицията му да бъде закрита, ако цената падне под определено ниво), както и провокира затваряне на много клиентски сметки, които оперират с голям дял заемни средства (т. нар. margin call). Същевременно, ефектът се мултиплицира от друго много странно явление – блокирането на Лондонската платформа за търговия на физическо злато. На практика, това означава, че купувачите на физическо злато, които са били привлечени от ниската цена, не са имали достъп до платформата, а тези, които са имали експозиции във физическо злато и са искали да продават, също са били възпрепятствани. Последните, с цел да хеджират риска си, допълнително са продавали фючърсни контракти на COMEX и са ускорили низходящата траектория при цената на благородния метал. Тъй като механиката на гореописания процес се е разиграла само по време на щатската сесия, съвсем логично е да се предположи, че при следващата електронна сесия, която стартира на 15 април, същият домино ефект ще се повтори и по време на азиатската и европейската сесии, което и реално се случи, като златото се срина дори до нива от 1320 долара за трой унция, след което се покачи до 1380 долара и така за два дни спадна с между 11 и 13 на сто спрямо основните валути. Това са в най-общи линии фактите – след 2 поредни сесии на мащабни разпродажби на хартиения пазар, златото се върна на нивата, на които се търгуваше преди 2 години.
Но какви са изводите?
Първо, неминуемо разпродажбите от средата на април са анормално явление за пазара на злато. Обемът на изтъргувано хартиено злато за двата дни е приблизително 1 000 000 контракта (1 контракт = 100 трой унции злато => 1 000 000 контракта = 3100 тона) или в рамките на два дни на хартиения пазар е изтъргувано количество злато, което надвишава с 12 на сто годишния добив – цифра, която звучи стряскащо сама по себе си.
Някои анализатори прозряха в събитията от средата на април отлично оркестрирана манипулация от страна на т. нар. bullion banks. Към момента това е твърдение, което нито можем да потвърдим, нито да отречем. Наистина обемите, регистрирани по време на COMEX сесията на 12 април са огромни и такива разпродажби могат да се извършват единствено от големите играчи на пазара, От друга страна обаче е изключително трудно доказуемо, че такъв тип действия се извършват с манипулативни цели, т.е трудно е да се каже дали разпродажбите са извършени от големи играчи, които са имали интерес цената на златото да падне, тъй като са имали огромна отворена къса позиция, или просто са притежавали отворена дълга позиция, която са решили да ликвидират.
Въпреки че сегашният спад в цената на жълтия метал е изключително рязък, низходящи корекции от подобен тип изобщо не са нетипични за пазара на златото. Сегашната корекция е около 28-30 на сто – от рекордните нива от 1920 долара до сегашното равнище от 1380-1400 долара за трой унция. Нека припомним, че при последният възходящ пазар през 70-те години на миналия век, златото отстъпи с близо 50 на сто за периода от февруари 1975 г. до август 1976 г., но нарасна със 700% в периода от август 1976 г. до януари 1980 г. При сегашния възходящ пазар на златото, който започна през 2001 г., сме били свидетели на поне 3 по-дълги периода на консолидация при цената на жълтия метал. През 2004 г. след като достигна връх от 432 долара през април, златото поевтиня с 15% и достигна ценовите равнища от април отново чак през ноември същата година. През 2006 г. имаше подобна ценова траектория. Златото достигна връх от 730 долара за трой унция през март, след което цената му падна с 26% и жълтият метал достигна предишния връх едва през септември същата година. По-пресни са спомените от 2008 г. Златото достигна връх от 1032 долара през март 2008 г., изгуби 34% от цената си и ги възстанови едва през октомври 2009 г. Тези периоди на консолидация могат да продължават месеци, както е видно от горните примери, но идват да покажат, че тези ценови корекции не променят дългосрочната посока на движение при цената на жълтия метал и са изключително удобни моменти за покупки.
Най-важният урок от случилото се обаче е да се направи ясното разграничение между хартиения и физическия пазар на златото, които са в две напълно различни икономически измерения.
Хартиеният пазар на златото позволява т. нар. търговия на leverage (със заемни средства), при което със собствени средства от 1 единица може да се открие позиция за 20 единици, т.е. leverage-ът е 20:1. Ако трябва да поставим тези цифри в контекста на случилото се на 12 април, то тогава данните изглеждат по следния начин: продажбите на 400-те тона в началото на COMEX сесията са възлизали на приблизително 20 милиарда щатски долара, което обаче пречупено през призмата на leverage-а означава, че за да се открият тези къси позиции, продавачът или продавачите са се нуждаели от едва 1 милиард долара. Физическият пазар на златото представлява пълна диаметрална противоположност в това отношение – leverage не съществува, всяка една монета или кюлче се плаща на 100% и няма как да бъдат използвани заемни средства от брокера.
Другата основна разлика между хартиения и физическия пазар на златото е реалната доставка. Когато например, US Mint (монетният двор на САЩ) публикуват данни, че са продали 65 000 трой унции злато, това реално означава, че 65 000 трой унции злато под формата на монети са напуснали монетния двор. При хартиения пазар ситуацията е съвсем различна – въпреки че има опция за физическа доставка, то едва под 1% от целия изтъргуван обем всъщност бива физически доставен. Всъщност, изтъргуваният обем през двете сесии на 12 и 15 април дава ясна представа колко далеч е хартиената търговия от физическия пазар – за два дни са изтъргувани над 3100 тона или 12 на сто над годишния добив на злато.
Най-ясният сигнал за различията между физическия и хартиения пазар всъщност изкристализира в дните след рязкото понижение на златото. Физическото търсене за монети и кюлчета просто експлодира. В групата на Тавекс, която обхваща компании в 7 европейски държави, количеството продадено злато скочи между 2 и 3 пъти. Интересът бе толкова огромен, че трябваше да правим по 2-3 извънредни доставки на седмица. Но за да не звучи гореказаното голословно, следва да отбележим, че сроковете за доставка на рафинериите и монетните дворове станаха 2-3 пъти по-дълги, тъй като те просто не успяваха да смогнат на поръчките от всички дилъри на инвестиционно злато. Например, стандартните срокове за доставка от две от швейцарските рафинерии, с които работим, бяха удължени до 3 седмици при нормален срок за доставка от 1 седмица преди това. Всъщност, интересът не бе колосален само в Европа (редица немски и английски дилъри, които са наши партньори, също потвърдиха многократен скок в продаденото количество злато), но и в Азия, Северна Америка и Австралия. На 17 април само в рамките на един ден US Mint регистрираха дневни продажби, възлизащи на 65 000 унции или приблизително 2 тона, като продажбите за април са по-големи от продажбите през февруари и март взети заедно. Индия, Китай, Тайланд, Сингапур, Канада и Австралия също бяха залети от жажда за злато. Доказателства за колосалното търсене може да намерите на следните линкове:
http://www.zerohedge.com/contributed/2013-04-19/gold-bear-market-or-physical-gold-discount-sale
http://www.zerohedge.com/news/2013-04-20/10-signs-paper-gold-crash-unleashed-unprecedented-demand-physical-gold-and-silver
http://www.zerohedge.com/news/2013-04-24/panic-physical-gold-spreads-uk-where-royal-mint-gold-coin-sales-triple
http://www.zerohedge.com/news/2013-04-22/china-hasnt-seen-gold-rush-20-years
На практика, случващото се на физическия пазар ясно показва колко различни са физическия и хартиения пазар. Хартиеният пазар разпродава и понижава цената с 200 долара или 13 на сто, а физическият пазар с радост приема тази вест като предколедно намаление и купува с пълна сила
Заключение
В крайна сметка, рязкото понижение на златото за периода 12 – 15 април си остава едно напълно изненадващо и необяснимо от икономическа гледна точка събитие, като този анализ не претендира за изчерпателност на аргументите, които обясняват спада в цената на жълтия метал. Това, върху което е важно да се акцентира обаче, е, че макроикономическият фон, който оказваше подкрепа на златото толкова години, остава непроменен. Живеем във времена, в които държавите и техните финансови системи се огъват под тежестта на огромното дългово бреме, времена, в които номиналните лихвени проценти се поддържат на изкуствено ниски (почти нулеви) нива, а реалните лихвени проценти са отрицателни. Живеем във времена на финансова репресия, в които централните банки финансират дефицитите на правителствата с новонапечатани пари и обявяват война на собствената си валута с цел да я обезценят, тъй като това е единственият вариант да продължат да погасяват дълговете си. Макар и често да чуваме, че икономиката е започнала своето възстановяване, действията на централните банки и правителствата предполагат точно обратното. И докато тези политики на пазарни интервенции и обезценяване на валутата продължават, можем да разглеждаме златото като една от най-ефективните застрахователни полици срещу посегателствата на правителства и централни банки.
