Регистрация Забравена парола

home home   Мобилна версия

Анализи

Добави коментар

Ное 21, 2012

Възможно ли е една жилищна или офис сграда почти да не харчи ток за осветление и отопление или пък топлинна енергия? На този въпрос може да се отговори с: “Не само може, а и трябва.” Защото искаме или не, новата европейска директива за сградите с почти нулево енергийно потребление ни задължава след 6-7 години да сме готови да не строим други сгради освен точно такива. Става въпрос за сгради, които консумират минимално количество енергия и дори произвеждат с помощта на възобновяеми източници по-голяма част от нея.

Преработената преди няколко месеца директива изисква обществените сгради, проектирани и построени след началото на 2019 г., да отговарят на определението за почти нулево енергийно потребление. А от 2021 г. това ще важи за всички новопостроени сгради.

Особеност на директивата обаче е, че в нея няма еднозначно определение на това що е сграда с почти нулево енергийно потребление. Дефинициите са оставени на националните законодателства, защото зависят от местни климатични и други особености.

Колко ще ни струва

За да улесни изработването на националните критерии при строителството на такива сгради, Европейският институт за строителни характеристики на сградите е подготвил нещо като пътна карта за въвеждането им в местното законодателство, предшествано от сериозни проучвания на сегашното строителство и местни климатични и други особености.

От различни симулации, правени по характеристиките на вече съществуващи сгради, излиза, че ако разходите за построяването на новия тип се разположат във времето на експлоатацията им и към тях се добавят разходите за енергия, при еднофамилните къщи от новия тип в България след 2021 г. разходите ще са с до 14,7% по-ниски от тези, които прави едно семейство сега.

При жилищните блокове общите разходи за новия тип сгради, които ще се строят след 2021 г., ще са само с 1,1 до 4,8% по-високи.

Най-скъпи ще излизат административните сгради с почти нулево енергийно потребление. Техните разходи за строителство, текуща поддръжка и за енергийните им потребности ще са средно с 12 до 26% по-високи от аналогични по размер сега съществуващи сгради. Но това според авторите на доклада се дължи на по-малкия жизнен цикъл на една административна сграда. Освен това трябва да се има предвид, че голяма част от тези сгради са частни и носят приходи на собственика си.

Енергията - все по-близо

Важна част от характеристиката на сградите с почти нулево енергийно потребление е, че те трябва да имат собствени или поне разположени близо до тях основни енергийни източници. За климатичните особености на България това означава преди всичко източници за отопление през зимата.

Основният препъникамък, както се и очаква, е, че сегашните централни топлофикации в големите градове са истински мастодонти, които консумират скъп природен газ и пренасят топлинната енергия на големи разстояния до обектите.

Загубите по магистралните топлопроводи, които в различни части от мрежите в градовете доближават 20%, пречат този тип отопление да е ефективно. В доклада се казва, че на новите условия отговарят единствено 1% от топлофикационните дружества, имайки предвид инсталацията, която отоплява Банско, изгаряйки дървесни отпадъци. Затова и докладът за България препоръчва в дефиницията на многофамилните жилищни сгради с почти нулево енергийно потребление задължително да се включи фотосоларна инсталация, която да компенсира големия разход за топлинна енергия в големите градове. Дори и с нея обаче авторите твърдят, че в България “прилични” норми за строителство на сгради с нулев или положителен енергиен баланс ще се постигнат не към 2020 г., както в Германия, скандинавските страни и Австрия, а по-скоро към 2030 г. Под “прилични” норми в случая се разбират сгради, които имат нулев въглероден отпечатък, т.е. не консумират енергия, добивана от изкопаеми гориво. За наше щастие директивата дава възможност до тези изисквания да се стигне постепенно до 2030 г.

Оливер Ропф, изп. директор на Европейския институт за енергийни характеристики на сградите: Без финансови стимули саниране не става

- Господин Ропф, какви са актуалните енергийни изисквания към сградите в Германия, в която сте работили най-дълго?

- В Германия има жилищен кодекс, който се преглежда на всеки 3-4 години, като при всеки следващ преглед изискванията към новопостроените сгради стават все по-високи и по-високи.

Ако проследим тези изисквания за времето от 1980 до 2010 г., ще видим, че през целия този период изискванията към енергийното потребление на сградите в Германия неизменно се повишават. За тези 30 години потреблението е намаляло с 200 киловатчаса на квадратен метър годишно, като има сгради, които почти не консумират енергия. Това обаче е възможно благодарение на факта, че съществува схема за стимулиране, създадена от германската държавна банка KfW. В същността си тя представлява отпускане на заеми с ниски лихви и на грантове на строителни компании, които да изграждат сгради с по-добри енергийни стандарти от минимално изискваните по закон.

- Германските законови изисквания ли са залегнали в основата на европейските?

- По-скоро е обратното. На европейско ниво съществува директива за енергийните характеристики на сградите. Наскоро тя беше преразгледана и в нея бе вкаран нов стандарт, който трябва да се приложи във всички страни членки. Това е стандартът за сградите с почти нулева нетна консумация на енергия. Той трябва да влезе в сила от началото на 2019 г. за новопостроените обществени сгради и от началото на 2021 г. за всички останали. Сградите в ЕС, проектирани и построени след тази дата, трябва да отговарят на условието да консумират минимални количества енергия.

- Според вас възможно ли е този стандарт да се приложи и в България?

- Това е напълно постижимо и дори смея да твърдя, че въвеждането му в практиката няма да струва твърде много. В България енергийното потребление може да се сведе до 5 евро на квадратен метър годишно. Нашият институт ще помогне на страната да изработи пътна карта за необходимите стъпки.

- А има ли възможност съществуващият сграден фонд да се приспособи към тези изисквания?

- В директивата никъде не се казва, че съществуващите сгради трябва да се приспособят към изискванията за почти нулева енергийна консумация. Само че тази година бе създадена нова директива за енергийна ефективност, според която всички държави трябва да изготвят стратегии за реновиране на старите сгради. Те трябва и да измислят начин да се задействат инвестиции в такъв вид реновиране. От нашите проучвания мога да ви кажа, че технически повечето съществуващи сгради могат да се превърнат в сгради с почти нулево потребление. Но това няма да стане без съответните стимули, приети на държавно ниво. Гражданите трябва да видят, че например това ще доведе до намаляване на данъчното облагане или пък че те могат да се възползват от някакви грантове, заеми с ниски лихви или нещо друго. Без това няма да стане, защото има сериозни разходи.

 

Източник: www.trud.bg

 
 

Добави коментар

 

Още публикации

Тагове

сграда
  

почти

  
отопление
  
топлинна
  

енергия

  
въпрос
  
директива
  

сградите

  
нулево
  
енергийно
  

потребление

  
години
  
други
  

сгради

  
такива
  
консумират
  
минимално
  
дори
  
източници
  
част
  
преди
  
проектирани
  
построени
  
началото
  
2019
  
отговарят
  
2021
  
директивата
  
обаче
  
националните
  
местни
  
климатични
  
особености
  
институт
  
строителни
  
характеристики
  
пътна
  
карта
  
въвеждането
  
сериозни
  
проучвания
  
строителство
  
различни
  
съществуващи
  
разходите
  
новия
  
времето
  
българия
  
сега
  
разходи
  
по-високи
  
енергийните
  
авторите
  
доклада
  
предвид
  
имат
  
енергийни
  
големите
  
градове
  
казва
  
прилични”
  
норми
  
нулев
  
германия
  
страни
  
по-скоро
  
2030
  
възможност
  
изисквания
  
ропф
  
стимули
  
изискванията
  
новопостроените
  
енергийното
  
квадратен
  
метър
  
годишно
  
възможно
  
съществува
  
създадена
  
заеми
  
ниски
  
лихви
  
грантове
  
ниво
  
стандарт
  
приложи
  
нулева
  
консумация
  
енергийна
  
реновиране
  
могат
  
стане
  

Полезни сайтове

  • bgtop.net

    Топ класацията на българските сайтове

							Владимир Йосифов

Владимир Йосифов
Консултант
София

							Таня Китик

Таня Китик
Консултант
София

							Антон Илиев

Антон Илиев
Брокер
София

							инж. Петър Петров

инж. Петър Петров
Инженер
Стара Загора

Анкета

Имаме ли нужда от закон, който да регламентира дейността на брокерите?
Резултати Архив