Ситуацията на кредитния пазар в България е такава, че все по-голямо внимание се обръща на кредитите с фиксирани лихви. От една страна клиентите търсят по-голяма сигурност и прогнозируемост на месечните вноски и разходите по кредита, което от друга страна се отчита от банковите и небанкови дружества, които все повече предлагат оферти с фиксирани лихви. Важният момент е, че при ипотечните кредити фиксирани лихви има само за определен период от срока на кредита, т.е. 1, 2 и т.н. до 10 години. За целия период на кредита няма оферта с фиксиран лихвен процент. При потребителските кредити основно фиксирани лихви се предлагат от небанковите финансови институции, като от скоро такъв продукт се предлага и от една от банковите институции.
Какви са плюсовете и минусите за клиент, ползващ кредит с фиксирана лихва?
Основният плюс на кредит с фиксирана лихва е ясен – сигурност. За този период от кредита, клиентът получава прогнозируем разход за изплащане на кредита, което му носи тази сигурност и му дава опция да прецени много по-адекватно финансовите си възможности за изплащане на задължението.
Основният минус се изразява в невъзможността този лихвен процент да се понижи при брагоприятно стечение на обстоятелствата/понижаване на нивата на БЛП в банките или euribor, libor, sofibor/.
Кой вариант е за предпочитане?
Трудно е да се определи категорично кой от двата варианта е за предпочитане, защото случаите са индивидуални, а и няма ипотечни кредити с фиксирана лихва за целия период. Може да се определи следната насока – ако планувания срок на ипотечния кредит е сравнително кратък, 10 до 15 години, или ако се планува предсрочно погасяване на целия кредит или голяма част от него в рамките на няколко години, то тогава определено интересът към продукт с фиксирана лихва за някакъв период от време е по-голям. В другите случаи фиксираната лихва за определен период по-скоро не е основен мотив за избор на продукт, защото делът на годините с фиксирана лихва спряма целия срок на кредита не е достатъчно голям, например 3 години фиксирана лихва при срок на кредита 30 години. Също така при продукти с фиксирана лихва за някакъв период, то обикновенно тя е по-ниска от алтернативните варианти за кредит с лихва за целия срок на кредита, но след като изтече срока на фиксирана лихва, плаващата е по-висока от алтернативните варианти.
Новост ли са кредитите с фиксирана лихва на пазара у нас?
Не, не са новост. Ако погледнем назад във времето, в пика на ипотечното кредитиране имаше също такива продукти, с фиксирана лихва за малък период. Често тези продукти се ползваха при покупка на имот в сграда на „груб строеж”. По този начин за периода до разрешение за ползване се плаща по-ниска вноска по кредита, тъй като не може да се ползва имота по предназначение, а в повечето случаи клиентите плащат наем за това време. Много от клиентите обаче попаднаха в ситуация, в която след изтичане на периода с фиксирана лихва трябваше да изплащат много по-голяма вноска, освен заради по-високата лихва по договор, но и заради повишените БЛП /Базов лихвен процент/. В момента обаче търсенето на имоти в „груб строеж” е нищожно и това няма как да е причина за избор на такъв кредитен продукт.
Съвет от Кредитланд: Ако сте се насочили към продукт с фиксирана лихва проучете много внимателно особеностите на офертата – какъв е фиксирания период, как се променя лихвата след него, какви са съпътстващите ангажименти и такси. Преценете добре дали продукт с плаваща, но прозрачно формирана лихва няма да е по-удачния вариант за кредит.
Кои са кредитните продукти с фиксирана лихва за целия период?
При потребителските кредити фиксирана лихва предлагат някои от небанковите финансови дружества или по-точно тези, които предлагат бързи кредити с ограничен максимален размер. Причината е ясна, лихвените проценти са толкова високи, че тези дружества спокойно могат да си позволят фиксирана лихва. Тези продукти са насочени основно към закупуване на стоки от търговски вериги и малки ликвидни нужди. Интересното е, че и една от банковите институции разработи потребителски кредит с фиксирана лихва за целия период на кредита и при равни други условия този вариант изглежда много привлекателен. Но ако например клиентът работи във фирма с преференции по потребителски кредити в няколко банки или може да сключи споразумение като индивидуален клиент, то тогава е възможно да постигне 5-6% по-ниска лихва, базирана на БЛП, което по-скоро би бил предпочетения вариант, защото едва ли за срока на кредита може да се очаква такова драстично повишаване на БЛП.
Ясно е, че в продуктите с фиксирани лихви се търси основно сигурността. Но когато фиксираната лихва е за кратък период, то ефекта от сигурността се размива и не винаги е определящ мотив за избор на кредитен продукт. От друга страна, ако се предлага фиксирана лихва за по-дълъг период или за целия срок на кредита, то тя трябва да е над пазарните нива при променлива лихва, което явно прави неатрактивно за банките в България да предложат такъв продукт. Но пък в тези времена на несигурност на финансовите/дълговите пазари, би била интересна реакцията на клиентите на такова предложение на някоя банкова институция.
Автор: Георги Трендафилов, Оперативен директор на Кредитланд, Българският кредитен посредник.
www.creditland.bg
